Отопление и охлаждане на пасивната сграда

Основното, съществено ограничение на стандарта е за специфичната енергия необходима за отопление или по точно – колко работа трябва да се свърши от отоплителната система. В автомобилите говорим за разход на гориво за изминат километър, за пасивната къща е това е специфичната енергия необходима за отопление на 1 m² площ, която е фиксирана в стандарта на не повече от 15kWh/m²годишно.

Отоплението на пасивната къща се извършва само последством пренасяният от вентилационната система въздух. С добра топлоизолация, се намаля топлинният товар на сградата (необходимостта от отопление) до 10W/m², който се равнява на максималният капацитет, който може да се обслужва само от въздуха и при постигането на което, отпада необходимостта от друга отоплителна система.

С отпадането на отоплителната система отпадат и доста сериозни разходи за радиатори, климатици и други отоплителни прибори. При правилно проектиране и изпълнение на стандарта отпада възможността от топлинни мостове между външната среда и помещенията, с което се елиминира и опасността от конденз и мухъл в цялата сграда. В пасивната сграда няма по-топли и по-студени места, няма отоплителни уреди – просто не са необходими защото температурата е равномерна навсякъде.