Въздухонепроницаемост

Сградата трябва да е въздухонепроницаема, по цялата дължина, на който и да е от разрезите си. Най-просто казано, трябва да можем да нарисуваме въздухоплътния слой във всички посоки и всички разрези с една непрекъсната, например червена линия.

Как на практика се осъществяват мерките за въздухонепроницаемост? 

Използват се специални за целта мембрани комплектовени с лепенки, които осигуряват прилежното залепяне и изолиране на всички отвори, кабели, въздуховоди и т.н. Другият вариант е да определим за въздухоплътен слой вътрешната мазилка и шпахловка, което е чудесно решение при масивна постройка, каквито са 99% от сградите в нашите географски ширини. Мембраните и лепенките намират най-често приложение при дървени или комбинирани конструкции. На снимките вдясно са показани различни начини за постигане на въздухоплътен слой. Първият, с гипс е традиционния, а втория е при предстенна обшивка с гипскартон, където кабелите са отвътре на въздухоплътния слой за да не нарушават положената отдолу мембрана. Прозорците и вратите също по време на монтажа се облепят с специални надлъжни, ъглови или двойнозалепващи лепенки така че да се получи високо ниво на вуздухонепроницаемост. След завършването на този слой се запушват плътно всички въздуховоди и се прави тест със специално високотехнологично оборудване – т.нар.

Blower door test

Теста се провежда при налягане и подналягане от 50 паскала и основната му цел е да катализира и усилва процесите на изтичане на енергия през въздухонепроницаемия слой, с което допринася за навременното откриване на грешки при изпълнението на страдните инсталации и конструкции.

Измерва се общото количество от преминал през обвивката въздух, като изискването на стандарта е то да не надвишава 0.6 пъти общия обем на въздуха в сградата за един час. По време на теста се локализират течовете с помощта на специални уреди за измерване на скоростта на въздушните течения наречени анемометри. Ако резултата от теста е успешен се довършват слоевете, а ако не е се отстраняват недостъците. Протокола от теста

се прилага, в случай на сертификация на сградата като пасивна.

 

Много полезни са и термографските  снимки, които показват течовете и слабите места в изпълнението на строителните конструкции. На показаната термографска снимка, се виждат в червено и бяло най-горещите точки, които съвпадат с течовете на енергия за отопление.