Конкурсен проект за паметник на моряка в гр.Варна


Описание на идеята:

Идеята е освен създаването на мемориал-паметник, пространството около него да се облагороди с тематична зона за отдих и разходка за широко обществено ползване на гражданите и гостите на града.

Мемориала състоящ се от три основни камъка, символизира и обобщава трите основни категории събития свързани с морячеството в България и в частност в гр.Варна.

 

Историческа обосновка:

Варна не напразно е наречена Морска столица на България. Градът е свързан със света, чрез вълните на Черно море.
Още самото основаване на града през VІ в. пр. Хр. се е случило, при достигането на крайбрежието на варненския залив от смелите гръцки заселници от Милет, основали колонията Одесос. Цялата история на Варна е свързана хиляди морски разкази и приключения, но следите, оставени от българските мореплаватели и морски люде са основно от времето след Освобождението през 1878 г. Именно с включването на града в рамките на новоосвободена България е даден нов тласък в развитието на пристанище, флот и въобще едно цяло ново отношение към морето.
Успешното управление на града в първите десетилетия след Освобождението и създаването на предпоставки за бързо икономическо развитие обостря нуждата от създаването на модерно пристанище, което да поеме активната роля на търговско-икономическа връзка със света. Още правителството на Стамболов, през 1889 г. заделя пари за строителство на пристанище във Варна, възлагайки на френския инженер Адолф Жерар (1847-1921 г.) проектирането и ръководството по изграждането. Завършването и тържествено освещаване се състои на 18 май 1906 г., когато лично княз Фердинанд І пристига във Варна за откриването.

Паралелно с търговското корабоплаване, българската политическа класа и елит правилно осъзнава и необходимостта от изграждането и на военен флот, който да брани българския бряг от евентуална война, която в началото на ХХ в. изглежда все по-реална, тъй като балканските държави са в процес на превъоражаване за един бъдещ конфликт с Османската империя. Още през 1903 г. българското правителство започва преговори с френската компания „Шнайдер и сие” за изработка и закупуване на няколко миноносеца, с които да се постави началото на българския военен флот. През 1904 г., преговорите, водени от българска страна от кап. І ранг Пол Пишон се увенчават с успех и на следващата година в пълна секретност през Босфора до Варна са транспортирани частите на бъдещите български миноносци. Първоначално три, а през 1909 г., броят им се удвоява. Дадени са следните имена „Дръзки”, „Смели”, „Храбри”, „Шумни”, „Строги”, „Летящи”. Заедно с учебния крайцер „Надежда” е поставено началото на Българския боен флот, чието бойно кръщение се случва през 1912 г., по време на Първата балканска война, когато миноносецът „Дръзки” (общо четири миноносеца са командвани от кап. Димитър Добрев) успешно торпилира турския крайцер „Хамидие” и премахва заплахата, идваща от море към Варна и цяла България.

Един от символите на Варна е Морското училище. Учебно заведение с дълга история, започваща през 1881 г. в Русе и трайно свързана с Варна от 1900 г., когато „Машинното училище при флота” се установява в града, ползвайки първоначално различни сгради за учебна база, като къщата на х. Янаки Флори на ул. „Ал. Батенберг” № 41, Морската биологическа станция с аквариум и др. Именно в това училище през 1926 г. завършва образование и бележития български поет Никола Вапцаров, който е патрон на настоящето Висше Военноморско училище – хиляди моряци са започнали своя професионален път оттук.
Разбира се, има още безчет морски истории, изпълващи с гордост сърцата български. Не бива да се забравя подвигът на кап. Иван Томов, известен като „Спасител на Пирея”, който жертвайки собствения си живот и този на част от екипажа на парахода „Княгиня Мария Луиза” в годините на Втората световна война, спасява от сигурна гибел гръцкия пристанищен град Пирея, извеждайки горящия кораб към открито море. Не по-малко любопитна е и историята на ветроходецът Георги Георгиев, който успява да извърши околостветско пътешествие с яхтата „Кор Кароли” на 20 декември 1977 г.
В заключение може да се каже, че Варна и нейният бряг са богата съкровищница от бележити събития и личности. Един морски град, съумял да създаде култура и отношение към морската среда.